Deutsche Friedhofsgesellschaft

1

Ти изстрада спасението си, но нашите сърца са пълни с тъга. Най-страшната болка бе да те гледаме как страдаш, но да не можем да ти помогнем.

2

Погледнеш ли нощем небето, ще ти се стори, че звездите отгоре се смеят,
защото на една от тях аз вече живея,
от една звезда ще ти се смея.
И само ти ще имаш звезди, които умеят да се смеят!

3

Недейте плака,
та аз преодолях болката,
спасих се от мъката,
нека в тих час бъда както някога отново до вас.

4

Господи, да бъдеТвоята воля...........

5

Ти се грижи,
ти се труди,
неведнъж свръх своите сили.
Сега почивай в мир, добро сърце,
Бог ще смекчи болката ни.

6

Закриляни от добрите сили прекрасни,
очакваме идното с утеха.
Бог е с нас и вечер, и сутрин,
и във всеки нов ден.

7

Борба, надежда... но загубата бе неизбежна.

8

Когато силите са свършили, смъртта не е просто умиране, тя е спасение.

9

Спря да бие едно майчино сърце.

10

Най-ценното завещание на човека е следата, която любовта му е оставила в сърцата ни.

11

Благодарим ти за всичко, което стори за нас. Вярваме, че новият ти път ще те отведе обратно при татко.

12

Да! и в долината на мрачното сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

13

О, Господи, в Твоите ръце е и началото, и краят, и всичко на света.

14

Тук лежа и почивам в мир.

15

Ще дойде ден, когато не ще има утро,
ще дойде ден, когато ще е само днес и то нивга не ще свърши: това е вечността.

16

Където и да отидеш, искам да дойда с теб;
където и да останеш, ще бъда там и аз.
Твоят народ е и мой народ,
и твоят Бог е и мой Бог.

17

Вяра, Надежда, Любов, сред тази Троица най-велика е Любовта.

18

Господи, изпълнен с доверие, слагам в ръцете Ти своя дух.

Не трябва да се надсмиваме на света или да го оплакваме, а да го разбираме.

20

Който живее в паметта на близките си, не е мъртъв, а само заминал надалеч. Мъртви са само забравените.